фирмен автомобилМного фирми и еднолични търговци решават да  закупят автомобили, които да обслужват нуждите на компанията. В следващите редове ще Ви дадем малко повече информация относно това как трябва да бъдат осчетоводени разходите за покупка и ползване на фирмен автомобил, за да бъдат признати за данъчни цели.

Покупка на фирмен автомобил

За данъчни цели е от значение правилното счетоводно отразяване на придобиването на лекия автомобил. Счетоводното отразяване на служежен автомобил изисква следването на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти.

При покупката и експлоатацията на фирмен автомобил (който не представлява лек автомобил по смисъла на параграф 1, т. 18 от ДР на ЗДДС) можете да се възползвате от правото на приспадане на данъчен кредит както постановява чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС. В този случай превозното средство следва да притежава следните характеристики:

  • да бъде предназначено за превоз на товари;
  • да има трайно вградено техническо оборудване за целите на извършваната основна дейност.

Покупката и разходите за експлоатация на лек автомобил са обект на данъчен кредит единствено в случаите, в които:

  • лекият автомобил се използва единствено за бизнес цели (най-вече за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства);
  • лекият автомобил е предназначен за препродажба.

Доказване ползването на автомобила като част от дейността на компанията

За да бъде признат за данъчни цели счетоводният разход, свързан с експлоатацията на фирмен автомобил, са необходими документи, доказващи, че изминатият пробег на превозното средство е изцяло свързан с дейността на компанията. Ето и някои от тях:

  • Документ, доказващ закупуването на гориво, консумативи или услуги по поддръжката на автомобила е фактурата;
  • Няма изискване относно вида и наименованието на документа, доказващ изминатия пробег (най-често Пътен лист);
  • За да се докаже ползването на фирмен автомобила за служебни цели, в пътния лист следва да са посочени изминатите километри и маршрут.

Реалният разход на гориво трябва да е съобразен с различните експлоатационни

условия , с вида на маршрута, атмосферните условия. За определяне на разходната

норма се използва №Наредба 3 за нормиране на разхода на горива и смазочни

материали.

Ако фирмен автомобил се използва и за лични, и за служебни цели

Разходите, свързани с личното ползване на лекия автомобил се третират като разходи в натура и се облагат с данък върху разходите (чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО). В този случай има три начина за определяне на основата за данъка върху разходите в натура:

  • като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство;

Тук всичко разходи по експлоатацията на фирмен автомобил (както за служебно, така и за лично ползване) трябва да бъдат документирани с фактура за придобиване на гориво и с вътрешен за предприятието документ. Това може да бъде пътен лист, пътна книжка, разпечатка от GPS система, отчет и други, чрез които да може да буде установен размерът на разходите за служебно и за лично ползване имайки предвид изминатите километри.

  • като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по съотношението между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство;

В този случай също са необходими фактура за придобиване на гориво и вътрешен за предприятието документ, чрез които да могат да бъдат установени часовете за служебно и за лично ползване.

  • като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто.

Според разпоредбата по чл.10, ал.6 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се ползват както за дейността на фирмата, така и за лични цели, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл.201, ал.1, т.4 е приложена разпоредбата по чл. 215а, ал. 2, т.2 от ЗКПО.

Разходите за експлоатация на фирмен автомобил (както служебно, така и лично ползване) може да не се докуметират с вътрешен за предприятието документ, чрез които да се установят изминатите километри и часове, размерът на разходите за служебно и за лично ползване.

Разходи за фирмен автомобил, включени в данъчната основа за данъка върху разходите

При определяне на данъчната основа за данъка върху разходите в натура съгласно разпоредбите на чл. 215а, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО в общия размер на разходите се включват всички счетоводни разходи, свързани със фирмен автомобил. Например експлоатационни разходи, разходи за застраховки, местен данък, винетни такси, наем (при нает автомобил), паркинг, аксесоари, отчетен като разход ДДС, както и заплатата на шофьора (ако има такъв), вкл. и осигуровките му за сметка на работодателя. Тъй като автомобилът е данъчен амортизируем актив следва да се има предвид, че на основание 1, т. 83 от ДР на ЗКПО в данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от същия закон следва да се включат данъчните (а не счетоводните) амортизации на същия. Всяко предприятие може да избира по кой от трите метода да изчислява данъчната основа за определяне на данъка върху разходите в натура.

Това са само част от особеностите при осчетоводяване на фирмен автомбил. За да научите повече и да получите консултация от професионалисти с опит СВЪРЖЕТЕ ТЕ С НАС.