Кога трябва да се регистрирате по ДДС?
Много собственици на бизнес свързват регистрацията по ДДС само с достигането на определен оборот. Това е една от най-честите причини компаниите да проверят въпроса твърде късно.
Оборотът е само едно от основанията за регистрация по ДДС в България. Значение имат и клиентите, доставчиците, държавите, в които се намират, видът на услугите и движението на стоките.
Една нова компания например може да няма почти никакъв оборот в България, но да започне да предоставя определени услуги на фирма в друга държава от ЕС. Друга може да закупи реклама или софтуер от чуждестранен доставчик още през първия си месец. И в двата случая ДДС трябва да се провери преди достигането на стандартния праг.
Затова не задавайте само въпроса „Какъв оборот имаме?“. По-полезният въпрос е: „Какви сделки извършваме и с кого?“ 📌
1. Регистрация при достигане на националния праг
От 1 януари 2026 г. лице, установено в България, трябва да следи годишния си оборот в страната. Когато той надвиши националния праг от 51 130 евро, възниква задължение за регистрация по общия ред. Заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на надвишаване на прага.
За 2026 г. правилата вече работят с годишен оборот, който се проследява в рамките на календарната година. Това прави редовното наблюдение особено важно за компании с бързо растящи продажби.
Не чакайте края на месеца или годината, за да направите проверката. Ако фирмата се приближава до прага, следете оборота достатъчно често, за да знаете точната дата, на която го надвишавате.
Какво да следите?
Практично е счетоводството да наблюдава:
- годишния оборот в страната;
- датите на доставките;
- вида на извършваните сделки;
- сделки с клиенти от други държави;
- други основания за регистрация, които могат да възникнат независимо от оборота.
2. Услуги към бизнес клиенти в други държави от ЕС
Оборотът не е определящ при някои услуги към фирми от Европейския съюз.
Българска компания или лице, извършващо независима икономическа дейност, може да попадне в регистрация по чл. 97а от ЗДДС, когато предоставя определени услуги на данъчно задължен клиент в друга държава членка и данъкът по доставката се дължи от получателя.
Това може да засегне компании, които предлагат например:
- IT услуги;
- разработка на софтуер;
- консултантски услуги;
- дигитален маркетинг;
- дизайн;
- определени професионални и дистанционно предоставяни услуги.
Не всяка международна услуга автоматично попада под едно и също правило. Мястото на изпълнение трябва да се определи според конкретната услуга и клиента. Правилата за мястото на облагане определят в коя държава се дължи ДДС.
Затова анализирайте сделката преди първата фактура, а не след като вече сте я изпратили.
3. Получавате услуги от чуждестранни доставчици
Регистрация по чл. 97а може да възникне и в обратната ситуация: вашата българска компания получава облагаема услуга от чуждестранен доставчик, а българският получател трябва да начисли данъка. НАП изрично включва тези случаи в основанията за регистрация по чл. 97а.
На практика обърнете внимание, когато бизнесът използва:
- реклама от чуждестранни платформи;
- чуждестранен софтуер и абонаменти;
- hosting или cloud услуги;
- международни платформи;
- консултантски услуги от чужбина.
Това е особено важно за новите компании. Понякога първата международна услуга идва много преди компанията да има значителни приходи.
Заявлението при приложим чл. 97а трябва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за съответната доставка става изискуем.
4. Купувате стоки от други държави в ЕС
Има отделно основание при определени вътреобщностни придобивания на стоки.
За лице, което не е регистрирано по общия ред, прагът за облагаеми вътреобщностни придобивания през текущата календарна година е 10 000 евро. Когато придобиването, което предстои да направите, ще доведе до надвишаване на този праг, заявлението за регистрация трябва да се подаде не по-късно от 7 дни преди данъчното събитие за тази доставка.
Тук лесно може да се допусне грешка, ако фирмата следи само продажбите си. При този вид регистрация значение имат покупките на стоки от ЕС, а не само приходите.
5. Чуждестранна компания държи или продава стоки в България
Чуждестранните компании също трябва внимателно да анализират българските си операции.
Ако фирма премества собствени стоки от една държава членка в друга, това може да създаде вътреобщностно придобиване в държавата, в която стоките пристигат. При действащите правила подобно движение на собствен stock може да доведе до необходимост от местна VAT регистрация.
Практически внимание изискват ситуации като:
- преместване на собствена стока в склад в България;
- продажба на стоки, които вече се намират в България;
- вътреобщностно придобиване в България;
- внос и последващи местни доставки.
Самото наемане на склад не означава автоматично, че всички тези задължения възникват. Трябва да проследите откъде идва стоката, кой е собственикът ѝ, къде се намира към момента на продажбата и кой е клиентът.
6. Доброволна регистрация по ДДС
Не е необходимо винаги да чакате задължително основание. Българското законодателство позволява и регистрация по избор, когато не е възникнало задължение за задължителна регистрация. Заявление за доброволна регистрация може да се подаде и чрез Агенцията по вписванията при първоначалната регистрация на търговец.
Доброволната регистрация може да има практическо значение, когато компанията работи основно с VAT-регистрирани бизнес клиенти или извършва инвестиции и има значителни покупки с начислен български ДДС.
Това обаче не означава, че доброволната регистрация винаги е най-добрият избор. След регистрацията възникват текущи задължения за ДДС отчетност, а доброволно регистрирано лице не може просто да прекрати регистрацията веднага. НАП посочва ограничения за момента, от който може да се поиска дерегистрация.
Бърза проверка: трябва ли да разгледате регистрацията още сега?
Проверете ситуацията, ако отговорите с „да“ на поне един от следните въпроси:
- Приближава ли годишният ви оборот в България 51 130 евро?
- Предоставяте ли услуги на фирми в други държави от ЕС?
- Купувате ли software, реклама или други услуги от чуждестранни доставчици?
- Купувате ли значителни количества стоки от други държави членки?
- Премествате ли свои стоки в България?
- Продавате ли стоки, които вече се намират в България?
- Обмисляте ли доброволна регистрация?
Тази проверка не замества анализа на конкретната сделка, но помага да откриете рисковата ситуация навреме.
Когато бизнесът има клиенти, доставчици или стоки в повече от една държава, регистрацията по ДДС рядко трябва да се разглежда само през оборота. Данъчна и счетоводна консултация от T&G Consulting може да ви помогне да проверите основанието и срока за регистрация преди първата рискова сделка.
Най-важното е да проверите ДДС режима преди да издадете фактура, да получите чуждестранна услуга или да преместите стока. Така избягвате ситуации, в които регистрацията вече е трябвало да бъде направена, а бизнесът разбира за това със закъснение. Добрата ДДС организация започва не с достигането на определена сума, а с ясна представа за това какво продавате, какво купувате и къде се намират участниците в сделката. 🙂
За полезна и интересна информация посетете канала на нашите партньори!
Материалът има обща информационна цел и не представлява индивидуален данъчен, счетоводен или правен съвет. Конкретното ДДС третиране зависи от фактите по всяка сделка и следва да се преценява индивидуално.