Разбиране на тяхната цел и осигуряване на съответствие
В България Данъчно-осигурителният процесуален кодекс признава две официални форми на данъчен контрол и проверка: данъчни проверки и ревизии.
В тази статия ще изясним значението на данъчните одити и ревизии, ще хвърлим светлина върху това кога може да очаквате да Ви бъде направена данъчна ревизия, ще Ви предоставим важна информация, която да имате предвид по време на одит, ще обясним потенциалните санкции и ще предложим други полезни идеи.
Разбиране на данъчни проверки и ревизии
Нека започнем с изясняване на същността на самите данъчни проверки и ревизии.
Те служат като превантивен, текущ или последващ контрол в зависимост от конкретната им цел във всеки отделен случай.
Съгласно кодекса, данъчната ревизия включва поредица от действия, извършвани от упълномощени органи за осигуряване спазването на данъчното и осигурителното законодателство в страната.
Основната цел на данъчната проверка обикновено е да установи обстоятелствата и фактите, които са от значение за точното определяне на данъчното задължение.
Важно е да се отбележи, че самата данъчна проверка не води до създаване на акт. Докато заключенията, направени от данъчна проверка, могат да доведат до потенциални данъчни задължения, тези задължения не възникват чрез изготвянето на акт.
Вместо това те се установяват в следващата стъпка, известна като данъчна ревизия.
По същество, самите данъчни проверки и ревизии функционират като две взаимосвързани инструмента в българското данъчно и осигурително законодателство.
Данъчни ревизии: Процес и документация
Констатациите от данъчната ревизия следва да бъдат документирани в протоколи и справки, които трябва да бъдат предоставени на всяко лице, което е било обект на ревизия.
За разлика от актовете, тези протоколи и доклади не могат да бъдат обжалвани. Действията и констатациите на одиторите обаче могат да бъдат обжалвани пред по-горестоящ административен орган.
За осигуряване на доказателствена стойност, протоколите трябва да отразяват точно конкретната фактическа обстановка спрямо действащото законодателство.
От друга страна, данъчният преглед представлява форма на последващ контрол. Извършва се за предварително приключен данъчен период и се фокусира върху отчетената счетоводна информация и други уместни подробности, свързани с дейността на данъкоплатеца.
По време на данъчна проверка се определят правата, задълженията и данъчно-осигурителният статус на участващите страни.
При установяване на нередности след данъчна проверка се съставя официален документ, известен като акт.
Целта на този акт е да направи задълженията изискуеми и ликвидни. Това означава, че ако задълженията не се изпълняват доброволно, те могат да бъдат събрани чрез принудителни мерки.
Случаи, изискващи данъчни проверки и ревизии
Ето и няколко повода, поради които може да се наложи данъчна ревизия, извършена от съответните органи:
- Избор по предварително зададени критерии.
- Получаване на писмо относно сигнали и жалби.
- Искане от задължено лице.
- Уведомления относно производство по несъстоятелност, прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие.
- Установяване на фактическа грешка.
- Борба с данъчните измами.
- Споразумения за прилагане на избягване на двойното данъчно облагане.
Важно при данъчна проверка
Преди започване на одит е задължително да се предостави на одитираното лице заповед за възлагане на одит, в която са посочени основни детайли. Тази поръчка трябва да включва информация за одитираното лице, отговорните одитори, техния надзорен орган, времевата рамка и продължителността на одита, видовете задължения, които подлежат на проверка, както и всички други уместни обстоятелства.
Важно е да се отбележи, че дори и без получена поръчка процедурата по одит може да продължи. Това се случва, когато служители на Националната агенция за приходите (НАП) са се опитали неуспешно да осъществят контакт поне два пъти в рамките на една седмица. В такива случаи НАП трябва да поддържа писмени записи за техните неуспешни опити за контакт.
Стандартната продължителност при данъчни проверки и ревизии е три месеца, считано от момента на връчване на заповедта. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, след издаване на друга заповед от органа, възложил първоначално проверката.
В сложни случаи срокът може да бъде допълнително удължен до максимум три години. Окончателното решение за удължаване обаче е единствено на изпълнителния директор на НАП.
При получаване на заповедта, органите имат право да извършат ревизията по всяко време.
Когато одиторите пристигнат за проверка, те трябва да се легитимират и да се уверят, че целта им съответства на подробностите, посочени в поръчката.
По време на данъчната ревизия трябва да се представи за проверка цялата съответна документация, включително счетоводни записи, платежни документи, договори, фактури и др.
В рамките на две седмици след приключване на одита, одитираното лице трябва да получи ревизионен доклад, в който подробно се описват заключенията, направени от одиторите по време на проверката.
Разкриване на произхода на средствата по време на данъчни проверки и ревизии
Като част от процеса на данъчна проверка може да се наложи установяване на произхода на средствата при поискване от НАП.
Данъчни ревизии могат да се извършват както за юридически, така и за физически лица, макар и по-рядко за вторите. Тъй като от юридическите лица се изисква да поддържат правилна счетоводна документация, проверката на средства с тях обикновено е по-ясна и обоснована.
В случай на физически лица, които не водят официално счетоводство, доказването на произхода на средствата става по-критично. Това се дължи на риска от укриване на доходи.
Когато данъчните власти подозират дадено лице в укриване на доходи, те могат да поискат доказателства относно произхода на въпросните средства.
За доказване на съмнителен доход могат да бъдат представени няколко вида доказателства.
Доходите, които вече са били декларирани в данъчни декларации, придружени от плащането на приложимите данъци, обикновено се считат за лесно доказуеми. Малко вероятно да бъдат подложени на задълбочена данъчна проверка. Въпреки това, за необложен доход трябва да се предоставят следните доказателства:
Доказване и деклариране на кредити: В годишната данъчна декларация се включват кредити над 10 000 лв., които остават непогасени до края на годината.
По същия начин трябва да се декларират и кредити, предоставени или получени през предходните пет години, надхвърлящи 40 000 лв. и непогасени към края на текущата година.
Самото деклариране на заеми е недостатъчно – подходящи доказателства, като извлечения от банкови преводи или касови бележки, трябва да придружават декларацията.
Доказване и деклариране на дарения: Въпреки че даренията не са задължителни за включване в годишната данъчна декларация, те могат да бъдат декларирани по искане на физическото лице, обикновено чрез представяне на съответните записи за банков превод.
Установяване на налични средства: Данъчните ревизии могат да се съсредоточат върху средства, произхождащи преди пет години. В такива случаи доказателства за налични средства, като например банкови извлечения, могат да послужат като доказателствена документация.
Избягване на санкции по време на данъчни проверки и ревизии
Поддържането на сътрудничество и честен подход по време на данъчни проверки и ревизии може да Ви помогне да избегнете съответните санкции.
За да избегнете глоби при изготвяне на ревизионен доклад, той трябва да бъде оспорен в двуседмичен срок от получаването му.
Това следва да стане по административен ред, пред съответния директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ в централното управление на НАП.
Заявление за обжалване се подава чрез териториалната дирекция на НАП.
Важно е да се отбележи, че обжалването на акт не спира автоматично неговото изпълнение. Следователно е необходимо да се поиска спиране на изпълнението в допълнение към подаването на жалба.
За да се осигури спиране на изпълнението, трябва да се предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите, начислени от датата на искането за спиране.
Обезпечението може да бъде под формата на парични средства, безусловна и неотменима банкова гаранция или ценни книжа с еквивалентна стойност.
Решаващият орган има право да потвърди, измени или отмени ревизираната част от акта.
При необходимост ревизионните актове могат да бъдат допълнително обжалвани пред съда. Срокът за обжалване пред съд отново е двуседмичен, като тече веднага след получаване на решението, подлежащо на обжалване.
Чрез гарантиране на съответствие, предоставяне на необходимите доказателства и възприемане на уважителен подход по време на данъчни одити, лицата и организациите могат да управляват тези процеси ефективно. Същевременно намаляват риска от санкции или неблагоприятни резултати.
Ние в T&G Consulting имаме богат опит в сферата и с радост бихме Ви оказали нужното съдействие! Вашият бизнес е важен за нас! Заедно ще успеем!